Медиацията е способ за разрешаване на спорове,

който позволява на страните при спор сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си.

 

На какво можете да разчитате при медиацията:

 

• Доброволност

Започва по желание на страните и продължава докато те преценят.

 

• Поверителност

Всички обсъждания и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор.

 

• Професионално съдействие от трето неутрално лице

Медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който служи като буфер и посредник между страните. На практика той може да им помогне да получат информация и да проучат варианти за решения по безопасен начин, както и да правят чрез него предложения, които биха били отхвърлени, ако са направени директно.

 

Медиаторът помага на страните и да преодолеят натрупаното напрежение помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение.

 

• Бързина

Процедурата по медиация се провежда в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая. Смята се, че след няколко срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение.

 

• Икономическа полза

Тъй като времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора.

 

• Контрол на страните

Процедурата се провежда по правила, определени съвместно от страните и медиатора, и във време и място, удобни за страните.

 

• Резултат, изгоден за двете страни

Тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. По тази причина постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.

 

КАКВО РАЗЛИЧАВА МЕДИАЦИЯТА ОТ СЪДА И АРБИТРАЖА?

 

• В съдебната и арбитражната процедура решението се взема от съдия или арбитър.

• При медиацията страните сами разрешават спора с помощта на медиатор.

• При съдебната и арбитражната процедура решението се взема въз основа на приложимото право.

• В медиацията решението се взема въз основа на личните нужди и бизнес интересите на страните.

• Съдебното и арбитражното производство се развиват по строга формална процедура, предвидена в закон или правилник.

• Медиацията е неформална и гъвкава процедура. Етапите и начинът на провеждане зависят от вида на спора и нуждите на страните.

 

КОГА КАКВИ СПОРОВЕ МОГАТ ДА СЕ РЕШАВАТ ЧРЕЗ МЕДИАЦИЯ?

Използването на медиация е подходящо за повечето спорове в ежедневния ни живот, както и в бизнеса.

Медиацията е особено ефективна при следните спорове:

• търговски спорове – напр. по повод сключването или изпълнението на търговски сделки, или между съдружници,

• договорни спорове – напр. при договори за продажба, доставка, наем, заем, изработка, различни видове услуги,

• спорове за недвижими имоти – напр. при продажба, в случаи на съсобственост,

• спорове при строителство – напр. по повод забава или спор за качеството на изпълнението на строителството,

• семейни спорове – напр. за уреждане на отношенията във връзка с развод или продължаване на брака, отношенията между родителите и децата при развод и имуществените отношения между съпрузите

• спорове между наследници – напр. за разпределяне на наследственото имущество,

• застрахователни спорове – между всички участници в застрахователното правоотношение, вкл. за договаряне на разумни частични обезщетения,трудове спорове – особено колективни, както и за уреждане на отношенията при прекратяване на трудово правоотношение

• потребителски спорове – за неизпълнение, илинекачествени стоки или услуги

• при спорове във връзка със застрахователни обезщетения – напр. за договаряне на размера им,

• при непозволено увреждане – за договаряне на обезщетение за пострадалия,

• спорове за интелектуална собственост – напр. при уреждането на последиците от нарушения на авторски права, търговски марки и т.н.

 

КОГА Е ПОДХОДЯЩО ДА СЕ ИЗПОЛЗВА МЕДИАЦИЯ?

Медиацията е най-добра, когато:

• Искате точно определен резултат

-   Необходимо Ви е бързо решение

-   Важно е да запазите отношенията

-   Предпочитате сами да определите решението по спора, вместо да предоставите това на външен съдник

• Комуникацията с другата страна е трудна

-   Хората, с които спорите са обидени, агресивни, избягват директна комуникация с вас, или държат на своето решение без да дават според вас основателни причини,

-   Отношенията са твърде емоционални,

-   Съмнявате се, че сами ще можете да разговаряте по същество,

-   Не можете да избегнете конфликта, тъй като работите или живеете заедно

-   Засегнати са много хора

• И когато искате да избегнете формализирани и продължителни процедури.

 

КОГА МОЖЕ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ МЕДИАЦИЯ?

• Медиация може да започне във всеки момент от възникване на спора, стига страните да са дозрели да потърсят съдействие от неутрален експерт.

• Спор може да бъде отнесен за разрешаване чрез медиация и преди и по време на висящ съдебен процес.

• Препоръчително е това да стане възможно най-скоро след възникването на спора, за да се избегне влошаване на отношенията.

 

КОЙ МОЖЕ ДА ЗАПОЧНЕ МЕДИАЦИЯ?

• Всяка от страните по спор може да се обърне към медиатор или център за медиация (обединение на медиатори). За да започне процедурата по медиация е необходимо и втората страна по спора да се съгласи да участва.

• Предложение за разрешаване на спора може да направи и съда. В производството при развод съдът е длъжен да напъти страните към медиация.

• От самите страни обаче зависи дали ще се съгласят да проведат медиация.

 

КОЙ УЧАСТВА И КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА В МЕДИАЦИЯТА?

• Обичайно медиация се провежда с участието на страните и един или двама медиатори. Участието на двама медиатори е честа практика и има за цел взаимно допълване на областите им на компетентност и подпомагане чрез разпределяне на функциите, за да се постигне като краен резултат по-голяма ефективност на медиацията.

• Освен страните по спора, в медиацията могат да участват и техни адвокати и други консултанти и експерти, както и представители на страните – вместо или заедно с представляваната страна.

• Участието на адвокат в медиацията не е задължително, но консултирането с адвокат често епрепоръчително.

• За да са сигурни, че интересите им са защитени страните могат да се консултират с адвокат преди или по време на медиацията или да участват заедно със своя съветник в процедурата.

• Преди да подпишат споразумение, постигнато при медиация, е препоръчително страните да се допитат до адвокат.

 

КАКВА Е РОЛЯТА НА АДВОКАТА В МЕДИАЦИЯТА?

• В медиацията адвокатът действа като консултант, който помага на клиента си да договори решение, което най-добре отговаря на интересите му.

• Може да консултира клиента си преди медиацията, във всеки момент от нея, или  да участва в нея заедно с него.

За тази цел адвокатът:

• Информира и съветва клиента си за правата му, силните и слаби страни на случая му.

• Помага на клиента да си изгради реалистична преценка за случая и възможните разрешения, въз основа на фактите, закона, приети стандарти или практики.

• Консултира го при преценка на вариантите за споразумение.

• При приключване на медиацията адвокатът изготвя постигнатото споразумение.

• След медиацията, в случай на висящо дело, адвокатът внася спогодбата за одобрение от съда.

• Когато се наложи, адвокатът може да съдейства за принудителното изпълнение на спогодбата.

 

КАК ПРОТИЧА И ЗАВЪРШВА ПРОЦЕДУРАТА ПО МЕДИАЦИЯ?

• Провеждане на първа среща по медиация

Обикновено първата среща се провежда с участието на медиатора/ медиаторите и двете страни. Възможно е на нея да присъстват и консултанти на страните. По време на първата среща страните излагат позициите си и обсъждат спорните въпроси.

• Провеждане на последващи срещи, ако е необходимо

Те могат да бъдат общи – заедно с другата страна, и отделни срещи на медиатора с всяка от страните.

• Отделни срещи между медиатора и всяка от страните, при необходимост

В отделните срещи всяка страна обсъжда с медиатора силните страни и слабостите си по случая, интересите си, възможните разрешения и информация, която счита за поверителна. Информацията, споделена по време на отделните срещи, остава поверителна.

• Приключване на медиацията

Преди подписването на споразумение страните обикновено отново се събират в обща среща с медиатора, на която се уточняват клаузите на постигнатото споразумение.

• Споразумение (спогодба)

След приключването на медиацията при постигане на договореност, страните подписват споразумение за уреждане на спорните въпроси с другата страна (спогодба).

 

КАКВО ПРАВИ И КАКВО НЕ ПРАВИ МЕДИАТОРЪТ?

Медиаторът помага на страните като:

• Улеснява диалога между страните чрез уменията си за насочване на разговора и превръщането му в ефективно общуване. Помага на страните да намалят напрежението и да разговарят спокойно по важните въпроси.

• Осигурява на страните неутрална и професионална подкрепа за изясняване на спорните въпроси и исканията

• Съдейства на страните да определят и степенуват интересите си, да преценят евентуалните ползи и загуби, и да намерят общи интереси.

• Помага да се разгледа проблемът от друга гледна точка и да се намерят повече и по-добри възможни разрешения.

Медиаторът се въздържа от следните действия:

• Не взема решение по спора вместо страните. Той не преценява правните основания  по случая и не определя кой има право, и кой е неизправен.

• Не взема страна

• Не дава правни съвети и становища по спора.

• Не говори с други без изрично разрешение на страните за проведените при медиацията разговори.

 

КАК ПРИКЛЮЧВА МЕДИАЦИЯТА?

• Обичайният и желан завършек на медиацията е постигането на споразумение между страните - по всички или само по някои от спорните въпроси.

• В зависимост от предмета на спора, страните могат да сключат споразумението в устна или писмена форма или в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

• Медиацията може да приключи и без споразумение.

Дори когато не бъде постигнато споразумение, фактите показват самостоятелните плюсове от проведената медиация - подобрена комуникация между страните, по-голяма яснота по това какви точно са проблемните въпроси, какви са нуждите на всяка от страните и какви са вариантите за решение. След проведена медиация без постигнато споразумение, нерядко се случва страните сами в по-късен момент да постигнат договореност и да уредят отношенията си.

 

КАКВИ СА ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО, ПОСТИГНАТО ПРИ МЕДИАЦИЯ?

• Споразумението обвързва страните за това, за което са се договорили в него.

• Споразумението няма сила на пресъдено нещо, и страните могат да започнат впоследствие съдебен или арбитражен процес във връзка със същия спор.

• Въпреки това, страните обикновено изпълняват споразумението по своя воля, тъй като са го договорили сами и са преценили, че то отговаря на интересите им.

• В случай, че е необходимо, споразумението може да бъдеизпълнено принудително, след като:

-        бъде потвърдено от съд или арбитраж. Това може да стане както когато медиацията е проведена по време на висящ съдебен процес – чрез включването на споразумението в съдебна или арбитражна спогодба, така и чрез започване на съдебен или арбитражен процес специално за включването му в съдебна или арбитражна спогодба.

-        бъде направена нотариална заверка на подписите - когато споразумението се отнася до задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. В този случай въз основа на споразумението може да бъде поискано незабавно принудително изпълнение, чрез издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист (чл. 417, т.3, във вр. с чл. 418 от ГПК).