Хипохондрия

Хипохондрията е вид невроза, тревожно разстройство, което се характеризира с прекален страх и тревога за здравето.

Този страх е ирационален, обсебващ и подтиква страдащите да си правят непрекъснати изследвания и да посещават различни специалисти.

Към хипохондрията се отнасят фобийните състояния от различни видове болести.

 

Хипохондриците се откъсват от ежедневните си интереси и задължения, изгубват радостта от живота, апетита им намалява, появяват се безсъние и главоболие (симптоми на депресия) и те наистина започват да живеят с мисълта, че са тежко и неизлечимо болни.

Те не мислят за нищо друго, освен за своето заболяване, постоянно се държат за „болното място“, мерят си кръвното, пулса, зорко се самонаблюдават.

50% от страдащите имат симптоми, необяснени медицински, което много доближава хипохондрията до психосоматичното разстройство.

 

Хипохондрията почти винаги е свързана със състояние на тревожност или депресия, понякога и двете.

Например, когато някой се тревожи, че може да страда от някое сериозно заболяване, от самият стрес започва симптоматика като главоболие, сърцебиене, стомашни проблеми, които той приема за доказателство, че заболяването е истинско.

По този начин се поддържат и тревожността и хипохондрията.

 

Друг порочен кръг е вярването в двете твърдения, че:

• Единствения начин да се предотврати болестта е постоянното правене на изследвания;

•  

• Това, че доктора ме изпраща за още и още тестове значи, че наистина ми има нещо.

 

Хипохондрикът живее в този постоянен страх от предстояща смъртна опасност.

Той е убеден, че умира от някаква смъртоносна болест – кашлицата никога не е просто кашлица; главоболието не е просто главоболие.

Характерно е, че той не просто си мисли, че чувства болка, той наистина я изпитва.

 

Причините за развитието на хипохондрия не са ясно установени, но се смята, че са свързани с:

• Генетична предразположеност към тревожност и депресия;

•  

• Ранен опит – свръхпротективни, страхливи родители, които твърде много са се тревожели за здравето на детето;

•  

• Отключваща стресова ситуация – болест или смърт на близък човек, съществуващо сериозно заболяване.

 

Ако забелязвате в себе си следните особености за повече от 6мес., е възможно да страдате от хипохондрия:

• Всяко главоболие или виене на свят ви паникьосват;

•  

• Убедени сте, че елементарни настинки или неразположение са страшни болести;

•  

• Чувствате се добре, но се страхувате постоянно, че може да се разболеете;

•  

• Продължавате да се притеснявате дори и след като доктора ви каже, че сте добре;

•  

• Убедени сте, че болестта ви е нелечима, въпреки уверенията на доктора, че ще се оправите;

•  

• Винаги посещавате няколко различни лекари за още едно мнение, относно диагнозата.

 

Помощ при хипохондрия

Най-ефективна при хипохондрия е психотерапия, чрез която се осъзнава ирационалността на натрапчивите мисли за болести и смърт.

По този начин се постига намаляване на тревожните и депресивни симптоми.

В процеса на терапия клиента се насърчава да се изправи директно срещу своите страхове.

Също така да прави неща, които обикновено избягва на всяка цена.

Първоначално това усилва тревожността, но в последствие тя намалява вследствие осъзнаването, че страха е ирационален.

Чрез терапия се достига до алтернативно виждане за симптомите, променя се цялостното отношение към тялото и болестта и се връща радостта от живота.

Често в основата на хипохондрията стоят преживени травматични събития в миналото, свързани със смърт или тежки заболявания на страдащия или негови близки.

Когато тези травматични спомени се преработят с терапия, отношението към болестта се променя и страховете намаляват до степен нормализиране.