Социална тревожност

Страхът от критично отношение и негативно оценяване

от страна на другите хора е характерен белег за социалната тревожност.

 

Човек, който страда от социална тревожност

отбягва ситуациите в които се чувства наблюдаван или е в центъра на вниманието, тъй като тогава е по- голяма вероятността да бъде критикуван или да покаже неподходящо поведение.

 

Най-често срещани ситуации, които провокират тревожност са:

 

• Публични изяви, като говорене пред публика, изнасяне на презентации.
•  
• Хранене на обществени места.
•  
• Подписване на документи.
•  
• Срещи с противоположния пол.
•  

И практически всяка друга дейност, която се извършва в присъствието на други хора извън тесния семеен кръг. 

 

Страхът е свързан с провал и като резултат от това, че човек ще бъде осмян, подигран, отхвърлен.

 

Има два типа социална тревожност:

 

• специфична / ограничена / - която е свързана със страх само от конкретна ситуация – напр. Само говорене пред публика.
•  
• дифузна / генерализирана / - която предполага страх от повечето социални ситуации.
•  

Обикновенно социалната тревожност започва в периода между 15 и 20 годишна възраст.

 

Среща се еднакво често както при мъжете , така и при жените.

 

Не зависи от определен социален статус или образование.

 

Чести телесни прояви в социално-застрашаващите ситуации:

 

• треперене (ръце, глас и т.н).
•  
• напрежение в мускулите
•  
• сърцебиене
•  
• изпотяване, което може да бъде и видимо
•  
• изчервяване
•  
• пресъхване на устата
•  
• гадене
•  
• чести позиви за уриниране
•  
• болки в корема
•  

Обикновенно тези телесни усещания се интерпретират катастрофално, което води до нова интензивна вълна на тревога.

 

Често срещани негативни мисли:

 

• Не зная какво да кажа.
•  
• Ще се изложа и другите ще ми се смеят.
•  
• Изглеждам глупаво.
•  
• Ръцете ми ще се разтреперят и другите ще разберат, че се притиснявам и това е ужасно.
•  
• Ще се проваля.
•  
• Аз съм скучен.
•  
• Хората виждат, че съм неадекватен.
•  
• Всички други са много по-спокойни от мен и т.н.
•  

В емоционален аспект се наблюдава:

• Притиснение с дни, седмици, а в по- тежки случаи дори имесец преди предстоящата социална ситуация.
•  
• Интензивен страх от наблюдение, критикуване, осъждане.
•  
• Безпокойство, че ще действа по злепоставящ и унижаващ себе си начин.
•  
• Тревога, че другите ще забележат безпокойството, което изпитва.
•  

Налице е една продължителна свръхподготовка за предстоящата ситуация, напр. Опит за намаляване на страха с прием на алкохол, опит за преодоляване на телесните усещания като взимането на различни медикаменти ит.н.

 

Социално-тревожният индивид е постоянно зает да търси възможни грешки и пропуски в своето поведение, а също така и знаци на отхвърляне / осмиване, подигравка / от страна на другите хора.

 

Социалната тревожност оказва негативно влияние върху живота / отказват се срещи и редица социални контакти, нови възможности за работа/ и др.

 

Това страдание може да продължи дълго във времето.

 

Крайната цел на терапията при социална тревожност е да се променят основните вярвания, които стоят в основата на страха от социални ситуации.

 

Използват се техники за развитие на социални умения, включва се постепенно излагане на провокиращите тревожност ситуации, за да предизвикват по малко страх, тренинги в асертивност.