Социална тревожност
Страхът от критично отношение и негативно оценяване
от страна на другите хора е характерен белег за социалната тревожност.
Човек, който страда от социална тревожност
отбягва ситуациите в които се чувства наблюдаван или е в центъра на вниманието, тъй като тогава е по- голяма вероятността да бъде критикуван или да покаже неподходящо поведение.
Най-често срещани ситуации, които провокират тревожност са:
- Публични изяви, като говорене пред публика, изнасяне на презентации.
- Хранене на обществени места.
- Подписване на документи.
- Срещи с противоположния пол.
И практически всяка друга дейност, която се извършва в присъствието на други хора извън тесния семеен кръг.
Страхът е свързан с провал и като резултат от това, че човек ще бъде осмян, подигран, отхвърлен.
Има два типа социална тревожност:
- специфична / ограничена / - която е свързана със страх само от конкретна ситуация – напр. Само говорене пред публика.
- дифузна / генерализирана / - която предполага страх от повечето социални ситуации.
Обикновенно социалната тревожност започва в периода между 15 и 20 годишна възраст.
Среща се еднакво често както при мъжете , така и при жените.
Не зависи от определен социален статус или образование.
Чести телесни прояви в социално-застрашаващите ситуации:
- треперене (ръце, глас и т.н).
- напрежение в мускулите
- сърцебиене
- изпотяване, което може да бъде и видимо
- изчервяване
- пресъхване на устата
- гадене
- чести позиви за уриниране
- болки в корема
Обикновенно тези телесни усещания се интерпретират катастрофално, което води до нова интензивна вълна на тревога.
Често срещани негативни мисли:
- Не зная какво да кажа.
- Ще се изложа и другите ще ми се смеят.
- Изглеждам глупаво.
- Ръцете ми ще се разтреперят и другите ще разберат, че се притиснявам и това е ужасно.
- Ще се проваля.
- Аз съм скучен.
- Хората виждат, че съм неадекватен.
- Всички други са много по-спокойни от мен и т.н.
В емоционален аспект се наблюдава:
- Притиснение с дни, седмици, а в по- тежки случаи дори имесец преди предстоящата социална ситуация.
- Интензивен страх от наблюдение, критикуване, осъждане.
- Безпокойство, че ще действа по злепоставящ и унижаващ себе си начин.
- Тревога, че другите ще забележат безпокойството, което изпитва.
Налице е една продължителна свръхподготовка за предстоящата ситуация, напр. Опит за намаляване на страха с прием на алкохол, опит за преодоляване на телесните усещания като взимането на различни медикаменти ит.н.
Социално-тревожният индивид е постоянно зает да търси възможни грешки и пропуски в своето поведение, а също така и знаци на отхвърляне / осмиване, подигравка / от страна на другите хора.
Социалната тревожност оказва негативно влияние върху живота / отказват се срещи и редица социални контакти, нови възможности за работа/ и др.
Това страдание може да продължи дълго във времето.
Крайната цел на терапията при социална тревожност е да се променят основните вярвания, които стоят в основата на страха от социални ситуации.
Използват се техники за развитие на социални умения, включва се постепенно излагане на провокиращите тревожност ситуации, за да предизвикват по малко страх, тренинги в асертивност.