Ранно съпружеско съжителство

Знаем, че когато хората достигнат определена възраст, създават семейство. Заедно с избраника на сърцето си, се събират под един покрив, раждат им се деца и при добро стечение на обстоятелствата, живеят щастливо докато смъртта ги раздели. Понякога, в тийнейджърска възраст срещаме някой, в който силно се влюбваме. Чувстваме, че това е нашата половинка и човекът, с който искаме да прекараме остатъка от живота си. Той споделя чувствата ни и заедно започваме да мечтаем да имаме свой дом и семейство. Да, още е рано – не сме завършили училище, нямаме собствени доходи, ще трябва първоначално да живеем с родителите, ама то любовта не пита. А и щом се обичаме, няма начин да не се справим…
Понякога пък се раждаме в семейство, където традицията повелява родителите вместо нас да избират спътника ни в живота, както и възрастта, в която следва да преминем през сватбения ритуал и да заживеем заедно като семейство – независимо дали искаме или сме готови за това. Противопоставянето на волята на родителите в тези случаи е често свързано с множество негативни последствия – от дълбок срам и унижение за цялото семейство до заклеймяването и изгонването ни от дома. Не можем да си го позволим!
Когато си дете обаче, независимо в коя от двете описани по-горе ситуации се намираш, тя носи множество рискове за теб. В България правото да се бракосъчетаеш е обвързано с достигане на пълнолетие и доброволност от двете страни при встъпване в него. Заживяването с някой като семейство, когато си още дете е дори незаконно и може да има последствия както за родителите ти, така и за този, с който си заживяла, ако е пълнолетно лице. И това не е случайно! Възрастта ти предполага, че все още не си достигнал необходимата зрялост да отговориш адекватно на отговорностите, свързани със семейството. Колкото и романтично да ти се струва в момента, в условия на съпружеско съжителство, животът ти коренно ще се промени, особено ако е последвано от бременност и раждане на дете. Това често означава да прекратиш образованието си, да се отдалечиш от връстниците си и заниманията, които ги вълнуват, да се разделиш с плановете си за овладяване на мечтаната от теб професия, да живееш при незадоволителни жилищни условия, да разполагаш с ниски доходи или изцяло да си зависиш от финансовата помощ на родителите или държавата. Със сигурност това не е живота, който искаш за себе си, нито за този, който обичаш, още по-малко за децата, които бихте могли да имате заедно.
Затова помисли! Ако наистина това е човекът, с който искаш да прекараш живота си – това няма да се промени и след година, две или пет. Покажи търпение и използвай желанието си да се обвържеш трайно с него като мотивация да изпълниш всички тези задачи, които ти предстоят в момента и които те подготвят за успешен, щастлив и дълготраен семеен живот.