Самонараняване

Забелязвал ли си, че някои малки деца скубят косата си, драскат се с нокти или блъскат главата си в стената, в отговор на допусната грешка или несправяне с дадена ситуация? Може би ти е правило впечатление, че под дългите ръкави на твой съученик прозират рани. Не е изключено самият ти да имаш склонност да се самонараняваш…
Самонараняването е форма на агресия, насочена към самия себе си. Докато в детска възраст не изглежда така опасно, през тийнейджърските години се наблюдава в по-сериозни форми – нарези по тялото, горене на кожата и др.
Сигурно се питаш защо може някой да си причинява това и то съвсем съзнателно и доброволно. За околните това поведение е напълно непонятно и може би плашещо. Веднага изникват предположения, че човекът, който се самонаранява, страда от психично заболяване, търси внимание или се опитва да манипулира другите с това.
Всъщност, автоагресията е нездравословен начин за изразяване, контрол и временно облекчаване на болезнени чувства, мисли и спомени. Съпроводено е с моментни преживявания на спокойствие и снемане на напрежението и е последвано от чувства на вина и срам. Обикновено се извършва насаме, тайно от останалите и ескалира във времето, като може да достигне до фатално ниво. Това е така, защото след всеки път самонараняващият се изпитва потребност да изпита една степен по-силна болка, за да облекчи емоционалното си страдание.
Затова, ако забележите доказателства, че твой приятел или съученик се самонаранява или ти самият си в позицията на самонараняващият се – потърси помощ, не се колебай! Можеш да споделиш с училищния психолог, личния си лекар, социален работник или някой възрастен, на който имаш доверие.