Родителски стилове

Задавали ли сте си въпроси като родители от рода на:

• Защо постъпвам по този начин в отношенията си към детето?
• Правилно ли е моето решение в определен случай?
• Бях ли прекалено строг родител?
• Какъв модел на възпитание е правилен?

Има четири родителски маниера на поведение, които са разработени от различните типове родителство. Три от тях са дефинирани в края на 60 те години на миналия век от Диана Баумринд, американски клиничен психолог. Те са авторитарност, толерантност и авторитетност. Четвъртия е незаинтересованост и е добавен през 80 те години от психолозите Елинор Маккоби и Джон Мартин от Станфордския университет.

Чрез принудителни методи като регулиране на дейностите на детето, заплахи или физически наказания, авторитарните родители наблягат върху упражняването на власт и стриктно спазване на наставленията им. Общуването е основно еднопосочно – родител-дете. Този тип родители не обясняват мотивите за държанието си. Това възпитава у детето сляпо подчинение към авторите или силен стремеж за съпротивление на по-късен етап, неувереност, ниска самооценка, липса на самостоятелност.

Вторият стил е авторитетния. При този стил, по демократичен начин има правила, които се очаква да бъдат спазвани от детето. Авторитетните родители умеят да слушат детето, да го насърчават, знаят кога могат да кажат „не“. Родителите са подкрепящи, възпитаващи и принципни в решенията си. Дисциплинарните им методи са подкрепящи, а не наказателни. Това възпитава у децата самостоятелност, добър самоконтрол, ориентиране към резултат.

Толерантния стил на родителство се характеризира с по-малко изисквания към поведението на децата и много често ролята на родителя е като приятел. Много често правилата или не се задават или не се спазват. Родителите не знаят много за техните деца. Това възпитава у децата нисък самоконтрол и неувереност. Дължи се на факта, че голяма част от родителите имат очаквания от детето само да изгражда и регулира поведението си.

Незаинтересованост – неангажиращия или пренебрежителен стил на родителство е възможно най-неблагоприятен за бъдещото развитие на детето. Характерното при този стил е пълна незаинтересованост от вътрешния свят на детето, неговите преживявания, което кара децата да се чувстват незначими и да нямат добра самооценка за себе си. Родителите често променят настроенията си, лабилни са, наблюдава се студенина в отношенията. Много често не знаят как да се грижат за децата си и са безпомощни, апатични и безразлични. Децата от своя страна проявяват безразличие както към външния си вид, така и към отношенията с околните, липсват им цели , изпитват страх или налице са прояви на антисоциално поведение.

Четейки този материал, е добре да си зададете някои от въпросите в началото. Със сигурност всеки от вас има преобладаващ стил на поведение като родител. Добре е да бъдете гъвкави по отношение на стиловете. Например при деца с различен темперамент в едно семейство е възможно да се прилагат различни родителски стилове.

За да развиете себеуважението на децата си е необходимо преде това да развиете собственото си себеуважение. Бъдете готови за промяна!